Представи си,как тичаш с разхвърчани коси из някво си поле,нагазваш в кишата,с цялата човешка мръсотия и апатия,яздиш коня на собственото си отчаяние и разкаяние,затова което никога не е било твое и никога няма да бъде....ти просто яздиш в мечтите си...правиш това което винаги си искал...просто да препускаш през полето осеяно с токущо наболи глухарчета дразнещи твоето обоняние...правиш го всеки ден,защото ти е до болка познато,всеки един ход е изпипан,не правиш нищо грешно,всичко е префектно,защото това не е реалност,това са желания,копнежи,нищо няма смисъл....та ти си сам..никой не се интересува от теб и от това което ти се случва..ти не заслужаваш тяхното внимание..ти заслужаваш само това което имаш и нищо повече..затваряш очи,а шибания вътър продължава да разнася уханието на тези глухарчета,които вече са толкова естетвени за теб дас ги виждаш и докосваш,колкото и въздуха,който те задушава и не ти дава да разграничиш истина от лъжа...но те са едно и също..няма граници между добро и зло...между твоето поле и затвора..между мечтата и копнежа да избягаш от всички и от всичко....ти си просто един човек....ти си плод на нещо....а те...те просто се реят и не търсят смисъла на цялата тая олигофрения-живота
Пак от Мен...
9 март 2005
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment