Като солена целувка, дарена от морето....като мълчанието покорило върховете. Толкова е силен допира с тях, както когато се разделяш с някого...завинаги. И въпреки че е против волята на вятъра, завихрящ се в закътаното ти местенце, ти се примиряваш, защото това те прави човек, а не груб и горчив спомен за някой...
Доста реални неща не могат да бъдат проумяни...не защото са безсмислени, а защото не искаме да нарушим подсъзнателния им смисъл...именно....замисляйки се, изразходвайки цялата си енергия в "разгадаването" им, те стават безлични....черно-бели, достойни само за рамка и да бъдат зачеркнати, а не да бъдат почувствани и изсмукани духовно....
Нищо не може да се сравни с това чувство, чието олицетворение си ти...дори и хилядите сълзи са Нищо в сравнение с тайнствения полъх, донасящ ми твоят аромат - едиствен и най-вече Мой! Обичам го, обичам..и не мога да се откъсна от него, това би означавало да спра да Съществувам и да Обичам...сравнявам го с това да откраднеш песента да совата и да я заложиш в най-дивото и красиво животно ... тигърът например...
Понякога е трудно да те разбера, но и в това намирам теб, очарованието да оставиш "свободен" краят на историята, и да го доизградиш с времето, да го превъзмогнеш и спестиш - в бъдещето. И все си мисля, че няма вечна красота...вечен ад...вечна гордост...рай...и безгранична любов, стига пресъздаването им да бъде толкова реално и успешно, колкото когато е за пръв път...Но какъв ще бъде смисълът на това пресъздаване, като то вече няма да бъде твое и мое, а на някой друг?
Сълзите ще престанат да бъдат самотни, едва когато намеря някой с когото да ги споделям, да бъдат интимни и искрени... Но завинаги ще останат солени, като целувката, за да ни напомнят, че понякога боли...приятно :)
АЗ
