Something Diabolical...Bloodhound Gang

Здрачът се издига ритуално обвзет от ужаса от убийството, оправдан от желанието на машината...
профучава напред управлявана, напускаща насилствено (толкова насилствено ...чак до смърт)...
карана от страха променящ механизма постепенно наближаващ...
глупаво обзаведените бързи такива (машини) провалени нареждания поети от стоп-лампите от гробницата...
отразен по пътя далеч от изкуплениетоостави лешоядния мълчалив знак на съдбата...
благословен при първите велики пости и грехове, после порицан да поеме бремето..
последицата от това проклятие никога няма да бъде отклонено..
всяко мъчение е направено безполезно,за да избяга от това задължение,което обезателно трябwа да бъде заплатено..
без всякакъв въпрос е срещнато в продажния, бушуващ се часовник...
в пълна противоположност от казаните в далечината думи...
всички чути чрез уловеното обещание..
влачени бляскаво до западните порти...

Небето все още може да тича празно, докато дяволът го язди....(3)
Адът гори, заради ангела, обръщащ възглавницата си на студената страна

Вече изчезналите ръце са завързани...Разбити...
веднъж Сам отиде в Джорджия
скоростта беше забравена върху предусетената сол..
минирано от небесният свод и от пламъкът на загубатанаречен на тези, търсещите остатъка от изгубената следа...някъде там..
грешката която беше захвърлена от измореният вече писък от есенцията която го държеше жив...
изтощен на бесилото грешен свидетел със сигурноста за края му...
с превити крака, когато надеждата го е надвила...
изоставила отдавна
мефистофелската плеада за слабите, предали волята си ги извиква...
вслушвайки се в пожъналия всичко, безжалостник адово грачещ...
Светкавичното спокойствие, идващо от трещящия десантчик...
вкочанените, паникьосани от опустошението, вонящо на петрол..
наливайки тази убийствена намотка...

Небето все още може да тича празно, докато дяволът го язди....(3)
Адът гори, заради ангела, обръщащ възглавницата си на студената страна

Нещо диаболично...

Тази вечер му принадлежи...