За нас...

Ще бъда с теб където и да отидеш...
Ще те обичам каквото и да направиш...
Само исках и ти да ме обичаш...да ми покажеш мъничката капка любов останала в теб...
Винаги съм искала такава любов...знаех че ти ще ми я покажеш...и че няма да боли...
Не ти ли стигна това , че си най-важният за мен? Не го ли доказах?
Като сърце туптящо, и още живо, заравяш ме все по-надълбоко в прахта...
Къде си сега когато те искам?Къде си когато съм САМА? Всичките ми въпроси...предстои да бъдат отговорени...
Не искам да се чувствам така...помогни ми...опитай...за последно....
за нас...
Няма да те пусна да си тръгнеш без да чуеш това което искам да ти кажа....

Любовта трябва....

А лицето ти изпълено е с ярки цветове....изгряло като слънце в зоратта на безверната любов, която ти ми показа...и въпреки ентропията.... е толкова красиво това сияние отразяващо се в замъглените ми мисли...знам, в такива моменти те обичам повече от всичко, защото събуждаш красотата и чувствеността....само ти...

Обичам те и си толкова красив....но лошата част е че не мога да спра да мисля за теб...къде започваш ти....къде свършва любовта....мисля си за теб....
Ако те целуна сега....и ако не спра да те целувам, то няма да разбера кога да свърша започнатото...

Мисли си за мен...обичай ме...лъжи в името на любовта, шепни като тихият ветрец покриващ паяжинките на леглото, достигащ върха на дърветата...просто мечтай за цветни полета...за някоя друга тази нощ...
Искам да бъда твоя, и ти да бъдеш мой сред сините небеса...сред мечтите ни...Кажи ми твоята истина....Мечтай за мен....мечтай за света , за живота....за песента която ще оживее...