А лицето ти изпълено е с ярки цветове....изгряло като слънце в зоратта на безверната любов, която ти ми показа...и въпреки ентропията.... е толкова красиво това сияние отразяващо се в замъглените ми мисли...знам, в такива моменти те обичам повече от всичко, защото събуждаш красотата и чувствеността....само ти...
Обичам те и си толкова красив....но лошата част е че не мога да спра да мисля за теб...къде започваш ти....къде свършва любовта....мисля си за теб....
Ако те целуна сега....и ако не спра да те целувам, то няма да разбера кога да свърша започнатото...
Мисли си за мен...обичай ме...лъжи в името на любовта, шепни като тихият ветрец покриващ паяжинките на леглото, достигащ върха на дърветата...просто мечтай за цветни полета...за някоя друга тази нощ...
Искам да бъда твоя, и ти да бъдеш мой сред сините небеса...сред мечтите ни...Кажи ми твоята истина....Мечтай за мен....мечтай за света , за живота....за песента която ще оживее...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment