Исках с теб...

Ти ли беше или аз...уплашени от любовта , от липсата на самота, от липсата на смисъл, която съвсем нормално живее в нашето съзнание...или просто една огромна лъжа...там някъде...

Исках още една целувка, среща , още една нежна отрова, лъжа...нещо иреално...исках да бъда заблудена, исках да страдам след това - да запомня този ден в който имах всичко, дори и лъжовно...

Всичко в този единствен миг в който посмях да пожелая - да бъдеш моят сън. Да ме разбереш. Да поискаш да бъдеш свободен - с мен. Да усетиш живота . Да ме вдъхновиш. Да бъдеш удовлетворен.

Толкова малко трябваше да разбера , че наистина бях запленена...от теб, или може би от това което щеше да бъдеш, ако всичко беше продължило...

Краят дойде...толкова нежен. Хладно обяснен. Сякаш сам се успокояваше или може би пируваше, че всичко това вече е в миналото. Противоречиво убедително. Призна. Успя. Той. Тя.