Обрат

Ставаш болен само при мисълта
лягаш отчаян вперил погледа натам
и няма друг с теб в нощта, но
хващаш някого за ръка...

Защо?

Стените трябва да са полудели
чувам всеки техен стон
вечно заспиващи уморени в тоя двор....

Ръката вече е забравена, дори и ти си друг сега
всяка крачка която направи, стана нечия друга.

Това съм аз , дори не ме позна,
а каза че никога няма да стане така...