ot rumen4o...

Откъде намирам нерви да напиша това и защо си губя времето да обобщавам екскурзията ни до Велико Търново? Ами часът е 2:20 и аз си нямам по-добро занимание(вулгарните шеги си ги спестете, мисля че всички сме ги чували). Но как да започна? "Беше хубав, слънчев ден", "Имало едно време"...
Абе тръгваме ние в сряда от Централна гара. Разбира се, приключението няма да е пълноценно ако не се лутаме нервно търсейки правилния перон, коловоз, вагон, купе и т.н. Но така или иначе, когато това стана факт, поехме 5-часовия си път до Горна Оряховица. Плана беше там да се прекачим във влака за Търново. Задачата хич не звучеше лека, но в крайна сметка, който се страхува от мечки не пие в гората...или нещо такова.
Пътя беше мъчителен. Няма к'во да се лъжем. Ако не бяха двете двулитровки и Sixth Sence-a може би щеше да бъде още по-мъчителен. За да ме разберете по-добре мога да кажа, че след известно време прибегнах към прочит на "Под игото"(Мартина си носеше екземпляр от въпросния роман, тъй като същия ден имахме литература). Другите занимания варираха от решаване на кръстословици и слушане на музика до щипане и гъделичкане(споменах ли нещо за вулгарните шегички?). Няма как да не признаем, че в цялата ситуация най-големия герой беше бедният човечец, който дали от чиста случайност или заради някаква извратена шега на съдбата беше попаднал в нашето купе. Препрочете си вестника докато буквите не започнаха да избледняват и хладнокръвно изчака спирката си. Или пък слезе преждевременно, предпочитайки да ходи пеша.
И така, пристигаме ние в Г. Оряховица, чичко милиционер ни упътва учтиво към правилния коловоз и вече само 40 мин. ни делят от Старата столица. Пейзажите се сменят, кондуктори идват и си отиват и неусетно като кърлеж на глезена, Търново се появява на хоризонта. Всички са доволни от наближаващия край на пътуването и нетърпеливи от мисълта за скорошния делириум.
Първите впечатления от странно дружелюбните хора, дойдоха от шофьор на автобус, който спря за да ни качи без дори да чакаме на спирка. Човека просто видя хора с багаж и реши да спре, различно от очакванията ни, да разбере че сме софианци и да ни сгази. Последва също толкова дружелюбно упътване до стадиона във Велико Търново - там където се намираше подслона ни за следващите 3 нощи. Когато в хотела ни посрещнаха с усмивка вече започнах да се притеснявам. Попълнихме така познатите документи за престоя(от толкова попълване на подобни бланки съм си наизустил номера на личната карта) и се отправихме с бодра крачка към стаите. Ентусиазмът ни се стопи когато аз, Колесарски, Миленков и Пешеходеца разбихме вечните ледове покрили вратата на стая 304 и се хлъзнахме вътре по леда покрил балатума(поне шанса да го запалим беше малък). Хилавата печица, предоставена от рецепцията не само че не успя да затопли стаята, но сякаш накара студа да ни се подиграва. Малко или много това нямаше значение, защото глада вземаше надмощие.
Като за първа вечер една обиколка ни беше достатъчна за да си намерим едно хубаво кръчме с "божествени ребърца" и евтина бира. След юнашкото угояване се върнахме обратно в хотела за да се напием и да отпразнуваме безпрепятственото пристигане. Като град Велико Търново е невероятно живописен. Разположен е на три хълма - Царевец, Трапезица и Света Гора, а извиващата се между тях река Янтра придава живот на вековните гори и скали. Звучи добре, но едва ли ще се хареса на хората със слаби колена. Целият град е етажиран и както може би се досещате стълбите хич не са малко. Все пак си заслужава да се види, даже и ако разглеждате само главната улица и се придвижвате само с такси;).
Останалата част от експедицията може да се ограничи до пропиляването на значителна част финанси за клубове и обичайното напиване в хотела. Не беше зле, трябва по-често да се правят такива неща:)