Мисля си за теб , докато нощта подгонва деня
Тъмно е, но аз не искам да спра...
Толкова неща ме свързват с теб,
толкова силен е поривът в мен...да те обичам до сутринта, когато денят отново подгони нощта...
Обърни своят взор в мен...дори това да е последният ни ден...отключи своята любов - и ако обичаш ме - пусни я .
За мен ти си съня...целувката не искаща , не питаща въпрос, а просто случваща се, неповторима .
Така е хубаво да те обичам - пламенно и силно, като следобеното слънце....и понякога бушуващо като северния вятър...
Ела, хвани ме за ръка, погали развяващата ми се коса...нима не искаш да съм близо, докато сме разделени, нима не искаш любовта ни да е жива, вместо бреме?!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment