Динамика

Денят изпива ме неуморно, но аз все още имам сили да оспорвам -
дали ти трябва да си тук или там, дали трябва да бързам ...и аз не знам...

Късно е, отново... но дали ще се случи нещо ново?!?
Обичам те - това е моето слово, дори и да откриваш в него нещо сурово....

И пак, мислите, въртят се те като спирала -
сили имам да отида , но не и да остана...

Пак превалява и....

Питаш ме, защо животът е такъв - едни отиват си, а други остават в кръгът.
Променя се света и ти , и аз...променяме мисълта, всеки даден час.
И как да отговоря - не мога - единствено пееш песента за живота и вечер усещаш шока - идващ от тази посока...

Но в края на деня...как да плача ми кажи , като в живота си виждам само сълзи - престорени , нагласени, но не намерили с кого да бъдат споделени...

Зная, аз поне имам теб...нощ и ден. И не ми трябва да мисля за този проблем -
дали ще загине света или не, или дали той някога ще спре - нека го мисли някой друг тази нощ... поне!

М. , Хага