Момента

Отново настъпва този красив момент в който ти търсиш себе си...там...за пореден път.

Зариваш пръсти в косата си, свит и прегънат на две, отнесен някъде там далече в красивите поля на мечтите... и започваш да сънуваш...необикновената и единствена Любов, седяща върху огряната от сияйното слънце полянка, закътана някъде там в хаотичните гори и морета... и сънуваш, ли сънуваш... не си сам - постепенно биваш обгърнат с внимание, с топлота и грижа..всичко придобива други размери, обликът на допреди мигове скучната картина на домашния уют вече е различна, та ти копнееш да се слееш отново с безгрижието, детската усмивка и небрежно да подхвърлиш илюзорната измама, че всичко е реалност, в някой тъмен и неверен ъгъл. Готов си да размениш цялото си бъдеще само за онази прашасала, стара, бледолика кукла скрита в забравения килер...куклата която ти говореше толкова много...а Любовта продължава да си стои там...сякаш...сякаш аз не я повиках толкова пъти! да ме избави, час по скоро от тъгата, от мрака на моята Вселена...Но уви...тя спасяваше само душите, които не я търсеха...

Гласът на вятъра ме събуди. 7:00. Време за поредната порция изпити...

6.01.2009, Хага

М.