Did you forget to take your meds???

Пенчо Славейков - НЕРАЗДЕЛНИ

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Smile on her face...

Ако ти кажа веднъж...после още един път...дали ще погледнеш в очите ми? Умирам за теб...ела...прегърни ме...заведи ме в покоите на Любовта...

Последната нощ...не мога да я забравя...а се чувствах толкова самотна, но ти ме излекува с целувките си...
Никога няма да те пусна...ако само можеше да видиш, сърцето ми ти принадлежи...о, бейби...обичай ме!!!

И пак...последните моменти...седейки, мислейки за теб, вглеждайки се в тъмнината, изпълнена с бляскави звездички съм щастлива..чувствена..

..не вдигаш телефона...но аз знам, че си някъде там, защото знаеш как се чувствам и защото любовта ни е вечна...чуваш ли ме, скъпи...знам, че ме усещаш, знам че искаш да си с мен...само ако можеше да е само нежността...

Аз

Отдавна беше...

Отдавна мина времето в което можех да държа духа си на страна....да минавам покрай всичко просто ей така, и да чакам някой да ме завладее и всичко да е чисто...по детски наивно...
Вече не мога да кажа, че обичам себе си....въпреки че винаги съм го правила...сега обичам теб, и по дяволите всичко избледнява пред тази картина...ти и аз...Единствения за който правя това и съм такава...достигам всичко и то се изплъзва от обятията ми, защото може би не е за мен...
И напук на това, че винаги вали над мен, аз оставам с теб....споделяйки, вярвайки ти като малко дете, неспособно да преодолее шибания живот без Любов...твоята Любов.

Всичко което желаеш сега и което винаги си имал е изчезнало. Няма и помен от това...усмивка, сълза...ненаранени. Мамка му, дори и сълзите вече стават банални...безсмислени. Нищо не се получава...

Дори и това става банално....

*will u remember me, when u forget me...?*

Аз

Give me a reason....

I just wanna be a woman...
Хилядите цветя може да умират...да се прераждат, да усетят топлината от облачното сияние, да оживяват в хиляди ръце...студени и страстни, но заслужили този букет ухания...ти си едно тях..потъпкват те, трепетно усещаш хилядите чукове върху себе си, чуваш милиони пъти онези две думи, които винаги си желал...толкова е било просто да ги бленуваш...да ги търсиш и с умолителна физиономия,да принудиш вятърът да ти ги пошушне и да ги усетиш...истински. Токова прости неща искаше да видиш....да докоснеш...
Платочнина е усмивката ти, докосването...но въпреки това всичко е толкова изящно, пищно и нежно...като перце, милващо най-нежното същество на света. Примираш пред тази гледка. Но я мразиш дълбоко в сърцето си. Защото си част от тази картина, съвършено безцветна, но пъстра в твоите очи...цветовете са премерени...консервативно обрисувани са и емоциите ти.
Страхуваш се да не бъдеш уязвен от нещо толкова красиво и мило...та то не може да те завладее, ти си твърд и горделив. Така агонията се засилва... i'm dying...praying... всичко скъпо се изплъзва пред очите ти, за да ти покаже, че животът продължава дори без Нея...твоят смисъл, който мразеше и обичаше до болка сега вече е нечий друг.

Може би ще се събудиш някой ден с мисълта, че тя е всичко за теб, че тя умира за ръцете ти, за думите, за красивите ти и игриви очи, които я пленяват всеки път. Но не този път....u won't save the world...

Аз

Посветено на С.

Не искам да те заключвам в себе си...защото тогава ще забравя какво е да те обичам. Не ме карай да заспивам пак , за да забравя за болката...тя просто ще остане, защото тя е любовта, тя е моят живот и смисъл, който ме кара да те ценя...

Не мога да не мисля за това. Не мога да спра болката, това би било убийство. Чувствах се предадена от най-скъпият човек...защо? Моят живот , моят смисъл спряха да ме разбират.Те просто стояха там, в средата на вселената, обвити в красиви тонове, толкова прекрасни и толкова отдалечени от мен, с поглед далечен от мен, но скъп и по дяволите този поглед ми принадлежеше...той трябваше да е за мен, а не за другите...непознатите.... Нима съм изгубена?Нима полудявам... Не можеш ли да ме откриеш между атмосферите, които те обливат в тази черна нощ, не можеш ли да усетиш раните, горящи в мен??? Спаси ме !! Обичам те...

Научаваш се да цениш, да губиш, да виждаш нещата с други очи...да умира всяка една част от теб, отброявайки последните ти минути любов и в същото време страдание. Убивайки чувствата, желанието...създавайки нови разочарования...но идва момента в който забравяш себе си, обсебен и сам, в средата на света....но парадоксално свободен, да осмислиш всичко и да поемеш последния си дъх... Чуваш ли го това? Виждаш ли как се нараняваме.....

Аз

Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай!

Ще вляза тихо,кротко ще приседна.
Ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отидя!

Шандор Петьофи - Любов и Свобода

Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.

Пеща 1 януари 1847 г.

Evanescence - Lithium

Lithium- don't want to lock me up inside


lithium- don't want to forget how it feels without
lithium- I want to stay in love with my sorrow
oh but God I want to let it go

come to bed, don't make me sleep alone
couldn't hide the emptiness you let it show
never wanted it to be so cold
just didn't drink enough to say you love me

I can't hold on to me
wonder what's wrong with me

Lithium- don't want to lock me up inside
lithium- don't want to forget how it feels without
lithium- I want to stay in love with my sorrow

Don't want to let it lay me down this time
drown my will to fly
here in the darkness I know myself
can't break free until I let it go
let me go

Darling, I forgive you after all
anything is better than to be alone
and in the end I guess I had to fall
always find my place among the ashes

I can't hold on to me
wonder what's wrong with me

Lithium- don't want to lock me up inside
lithium- don't want to forget how it feels without
lithium- stay in love with you
oh I'm gonna let it go

Slipknot- Circle

Give me the dust of my fathers
Stand on the face of the ancients
Bare the secret flesh of time itself
Follow me… I've come so far, I'm behind again
Follow me… I wish so hard, I'm there again
Follow me…

All that I wanted were things I had before
All that I needed, I never needed more
All of my questions are answers to my sins
And all of my endings are waiting to begin

I know the way, but I falter
I can't be afraid of my patience
There's a sacred place razel keeps safe
Follow me… I've seen so much, I'm blind again
Follow me… I feel so bad, I'm alive again
Follow me…

All that I wanted were things I had before
All that I needed, I never needed more
All of my questions are answers to my sins
And all of my endings are waiting to begin