Отдавна мина времето в което можех да държа духа си на страна....да минавам покрай всичко просто ей така, и да чакам някой да ме завладее и всичко да е чисто...по детски наивно...
Вече не мога да кажа, че обичам себе си....въпреки че винаги съм го правила...сега обичам теб, и по дяволите всичко избледнява пред тази картина...ти и аз...Единствения за който правя това и съм такава...достигам всичко и то се изплъзва от обятията ми, защото може би не е за мен...
И напук на това, че винаги вали над мен, аз оставам с теб....споделяйки, вярвайки ти като малко дете, неспособно да преодолее шибания живот без Любов...твоята Любов.
Всичко което желаеш сега и което винаги си имал е изчезнало. Няма и помен от това...усмивка, сълза...ненаранени. Мамка му, дори и сълзите вече стават банални...безсмислени. Нищо не се получава...
Дори и това става банално....
*will u remember me, when u forget me...?*
Аз
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment