Не искам да те заключвам в себе си...защото тогава ще забравя какво е да те обичам. Не ме карай да заспивам пак , за да забравя за болката...тя просто ще остане, защото тя е любовта, тя е моят живот и смисъл, който ме кара да те ценя...
Не мога да не мисля за това. Не мога да спра болката, това би било убийство. Чувствах се предадена от най-скъпият човек...защо? Моят живот , моят смисъл спряха да ме разбират.Те просто стояха там, в средата на вселената, обвити в красиви тонове, толкова прекрасни и толкова отдалечени от мен, с поглед далечен от мен, но скъп и по дяволите този поглед ми принадлежеше...той трябваше да е за мен, а не за другите...непознатите.... Нима съм изгубена?Нима полудявам... Не можеш ли да ме откриеш между атмосферите, които те обливат в тази черна нощ, не можеш ли да усетиш раните, горящи в мен??? Спаси ме !! Обичам те...
Научаваш се да цениш, да губиш, да виждаш нещата с други очи...да умира всяка една част от теб, отброявайки последните ти минути любов и в същото време страдание. Убивайки чувствата, желанието...създавайки нови разочарования...но идва момента в който забравяш себе си, обсебен и сам, в средата на света....но парадоксално свободен, да осмислиш всичко и да поемеш последния си дъх... Чуваш ли го това? Виждаш ли как се нараняваме.....
Аз
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment