I just wanna be a woman...
Хилядите цветя може да умират...да се прераждат, да усетят топлината от облачното сияние, да оживяват в хиляди ръце...студени и страстни, но заслужили този букет ухания...ти си едно тях..потъпкват те, трепетно усещаш хилядите чукове върху себе си, чуваш милиони пъти онези две думи, които винаги си желал...толкова е било просто да ги бленуваш...да ги търсиш и с умолителна физиономия,да принудиш вятърът да ти ги пошушне и да ги усетиш...истински. Токова прости неща искаше да видиш....да докоснеш...
Платочнина е усмивката ти, докосването...но въпреки това всичко е толкова изящно, пищно и нежно...като перце, милващо най-нежното същество на света. Примираш пред тази гледка. Но я мразиш дълбоко в сърцето си. Защото си част от тази картина, съвършено безцветна, но пъстра в твоите очи...цветовете са премерени...консервативно обрисувани са и емоциите ти.
Страхуваш се да не бъдеш уязвен от нещо толкова красиво и мило...та то не може да те завладее, ти си твърд и горделив. Така агонията се засилва... i'm dying...praying... всичко скъпо се изплъзва пред очите ти, за да ти покаже, че животът продължава дори без Нея...твоят смисъл, който мразеше и обичаше до болка сега вече е нечий друг.
Може би ще се събудиш някой ден с мисълта, че тя е всичко за теб, че тя умира за ръцете ти, за думите, за красивите ти и игриви очи, които я пленяват всеки път. Но не този път....u won't save the world...
Аз
No comments:
Post a Comment