Сън за щастие

-75-

“Обича я” - когато чу това,
усмивка тъжна му на устни трепна.
От равнодушно казани слова,
сърцето му се в болки сви и сепна.

“Обича я” - и тя го чу това,
сви рамена... сърцето се не сепна.
От чуждите безсмислени слова,
студен смях сал на устните й трепна.

-74-

Едничка дума... тя я не продума.
Едничък поглед... не погледна тя.
На бледни устни в сдържаната глума
той виде си решена участта.

Поклон безмълвен - и в ответ студен
смях. Кървав плач едва сдържан насила.
Великий боже, а до днешен ден
все мисълта за нея му е мила.

-68-

Насреща ми седеше мълком ти,
бог знае де занесена в мечти -
от тебе поглед без да дигна,
аз тез мечти се мъчех да постигна.

Но неми бяха ясните очи -
и само в тази яснота личи,
че бура е зад тях нощес вилняла
и яснота чрез сълзи им е дала.

-71-

“На пладне срещнахме се ний
и сдругарихме. Дали крий
нам бъдащето изненади?
Дали и там сърцата млади
едно за друго ще туптят?
Дали в световния ни път,
другарко, сестро, свидно дете,
все също слънце ще ни свети,
все съща обич ще ни грей?”

- Преходна страст - тя само тлей,
преходна страст в души преходни:
не тя сдружи сърцата родни,
не тя живее в нашта гръд,
на святи чувства свят съсъд!
На ведра обич пред олтаря,
другар милеящ за другаря
душа не ще му засени
туй що ще дойде с бъдни дни!

-73-

“От нея бягай, смърт за теб е тя!
Омаян в нейните милувки,
несетно, с сладките цалувки,
отрова пийш от нейните уста.”

- Млъкни! Комуто обичта е глума,
пред обичта той тряба да немей...
В сърцето ми отдавна тя живей.
Млъкни! Тя чува всяка дума.

-91-

Ще да замине от светът една
не за живот на тоя свят родена,
и около й скоро тишина
ще да настане, тишина свещена.

В сърце ми святи чувства буди тя,
и святи чувства, и греховни:
тя беше първи цвят на пролетта,
аз клон сломен от страстите световни.

И призори сполетя я слана -
възрадва се душа ми нажалена...
Наоколо ми скоро тишина
ще да настане, тишина свещена.

-88-

Как ме те примамяха с дъхът си,
в моя път растящите цветя!
Аз минавам покрай тях нехайно
сам с усмивка на уста.

Че за друго цвете аз купнеях -
мина то нехайно покрай мен...
Сам с тъга за тях сега мечтая,
дома върнат уморен.

-66-

И на яве и на сън
ти си все пред мен -
дивна като ясна нощ,
свидна като ден.

През денят сърце купней
в желба за нощта -
цяла нощ за свидний ден
милва ме мечта.



Пенчо Славейков