Вървеше толкова близо до мен...поне да ми беше казал, че ме обичаш...а ти просто изчезна зад ъгъла, след като ти казах, че си страхотен...
Тълпата ме бута, размазва ме...спрях и се замислих...дали мога да мисля всъщност?..заслепяват ме чуждите мнениея, бързото ежедневие "неее няма да се докоснеш до него"...къде ли отиде?
Изтрих съобщението..."сипи ми още бренди..."...а къде ли е той...все се питам?сигурно стои още зад ъгъла...но дори не мога да си го представя...this is fuckin' amazing...разпространява се адски бързо...в червено и черно...и си мисля, дали направих правилния избор?
"още малко вода, ако обичаш...", та това е трагедия...отивам да го потърся...празната улица и хилядите лица, гледащи към сцената, и той разбира се...някъде там...ето го! хванах го за ръка..."но това не си ти..."..какво ли си мислех...шибани цветове...
That's the one,oi...рецепторите ми отказват...телефонните позвънявания също...виждам се легнала върху тревата, недалеч от този ъгъл...усещам миризмата на спрея ти, мравки лазят по ръката ми...опитвам се да продължа, но...искам още бренди. .. и ще кажеш, че и това е лудешко, нали...е по-нормално не може..просто...искам си живота по дяволите...
не знам какво да ти кажа..обстоятелства, чувства, болка...тази купчина "нещица" се беше скрила също зад един ъгъл...онзи ъгъл, на който се запознахме и разделихме и всичко за 1 ден...
i watched the sun ...
Az
No comments:
Post a Comment