...но не и днес...днес не е просто един от обикновените дни...днес не е и един от тези магическите, "изпипани" до толкова, че чак виждаш искрите в тях прехвърчащи като тези на Свети Валентин, когато си с гаджето (само че сега не е точно така)....
Говоря за една по специална обикновена-необикновеност, която реших, че трябва да я насоча за днес ... под звуците на някакви си песни "i hate u so much right now" например...вдъхновението ми за миг щеше да излети, ако не бяха малките , златисти паяжинки, които нежно се оплетоха в последната буква на думата - Любов....не не побягвай...няма да изпадна в истерия, не и сега...сега изпадам в нещо по-смислено и от нирваната...в нещо по-градивно от хилядите ролеви игри, които изиграх тези дни...(аман от кенефи и толерантност!). Също така сега чувам гласчето на мравката чакаща такси под тоя дъжд, който не вали...не е ли ...странно?
Странен наратив наистина, не мислиш ли? Повторих ти го- искам да мисля само за теб, да не мисля за нищо друго, просто защото ми стига това удовлетворение да те гледам през малката ключалка на слънчевата призма, та дори и триизмерно...искам те...
Усмихни се. Та ти имаш всичко...имаш красивите представи за снежните кристалчета, обичаш я, търпиш градушката от буркани вечерно време, само и само , за да й направиш серенада, и тя да ти метне пакетче хартиени кърпички, за да избършеш кръвта от устните си...и ако това не е красиво...то едва ли целувката с огледалото би изглеждала очарователна.
Миризма на изсушени билки...свещи върху водното легло, вуду кукли навсякъде, една такава неопределена метъл музика, която само ти си слушаш, ама не е никак известна и един пич в средата, държащ една бира в ръка...така бих си те представяла, ако не те познавах...ексцентрично...непринудено..страстно и пламенно, аз те очаквам върху голямата плочка, голяма колкото една троха...малко е неудобно, но ще те почакам, защото те обичам!
Хайде да го направим по-сложно...да прочетем Кама-Сутра на птиците и да разучим спецификата на това занятие..на каква височина, с кое крило, колко бързо. Смисъла на вятъра е от голямо значение за нас, защото искаме да го направим, а не да паднем върху някое листо..хах...това всеки го може...въпроса е , до колко можем да усложним така и така простия спиритуален кръговрат - Живота....
Нивото на позитивизма в мен в момента отдавна мина менталното...сега съм на физическо...до следващия път...а дотогава знаеш къде те чакам...върху плочката.
Аз
No comments:
Post a Comment