Усмивкиии

С пожелания за много здраве , радост и пътешествия!!!!

Марти

Anouk - Lost

C-Walk crip walk London 5 Way

yo

Give me a reason to love you

Bow and arrow..

El Mariachi

Hottt...

have you ever really loved a woman-bryan adams

Have you?

Limp Bizkit ~ The One

I want you to stay....:(

Limp Bizkit - When it Rains

but sometimes when it rains there's no time to do it again,the real me wants to savor it all in my memory

2 Pac Feat. Ashanti And T.I. - Pacs Life

2Pac - Until The End Of Time

2Pac - Baby Don't Cry (Keep Ya Head Up II) (Uncensored)

2Pac - Dear Mama

Bloodhound Gang - Screwing You On The Beach At Night

Eminem - Just Don't Give A Fuck

I don't know what more to ask for...

Само този момент ни държи заедно...само това вдишване те приближава до мен...
остани или си отиди завинаги...ти реши дали аз съм всичко което си очаквал и искал някога...

Изгубен в хаоса, кой ще те преведе през него, нима няма да бъда вече до теб?...

Обичам те...не искам да знам колко ни остава...запомни само, че ще те обичам вечно...

Royksopp - Only this moment

lost in cofusion...

Feelings

Feelings
For all my life i'll feel it
I wish I'd never met you
You'll make me sick again

The Streets - Blinded by the Lights

That's the one

Обрат

Ставаш болен само при мисълта
лягаш отчаян вперил погледа натам
и няма друг с теб в нощта, но
хващаш някого за ръка...

Защо?

Стените трябва да са полудели
чувам всеки техен стон
вечно заспиващи уморени в тоя двор....

Ръката вече е забравена, дори и ти си друг сега
всяка крачка която направи, стана нечия друга.

Това съм аз , дори не ме позна,
а каза че никога няма да стане така...

Гласът пеещ в главата ми
паячето падащо в нощта,
стона идващ от под краката ти
и нашата магия сега...

Те са заедно, заплетени
нежен пух и красота....

Малки стъпки, мека топлина,
ефирен писък на висока цена...

Липсваш ми, обичам те , прости
ти си хаоса в любовта
докосни ме, дори да се стъмни..

Аз

Лежа си на тъмно

Лежа си на тъмно, загледан в екрана,
лежа и си мисля за думички разни,
Защо любовта се превръща във рана,
Защо "мили мой" се превръща в "омразни".

Лежа си на тъмно, но отговор няма,
Дори да го търся, има ли нужда?
Когато "една среща" става "измяна",
когато "Тя" вече не е "възбужда"?

Лежа си на тъмно, вече не диря,
Онуй чувство светло, тоз звучен ритъм,
Когато "целувка" е "тон сякаш от лира",
Когато "обичам" е просто "обичам".

Анонимен

Лирика здрава във мене напира,
дали да не я удавя във бира?
Или да напиша нещо за Хелка,
да си го тури у блога като табелка?

Има ли смисъл, или значение,
на мисли неясни - криво отражение.
Бездарна проза - празен стомах,
Ще кажат хората - уфф сиромах...

Но не - сиромах е тоз който няма,
какво да сподЕли със другите в храма,
но не в тоз със свещички и прочие,
а тоз който почва след едно двуеточие.

Храмът свещен на човешката мисъл,
Храмът във който някой нявга бе писал:
Да тук аз живея, тук аз съм поета,
тук моя дом е, да живей интернета!

KiselotoMliako

Seasons....

Пролетта на любовта

Влюбването прилича на любовта. Чувстваме се така, сякаш винаги ще бъдем щастливи. Не можем да си представим, че няма да обичаме партньора си. Това е времето на невинността. Любовта изглежда вечна. Това е вълшебното време, когато всичко изглежда съвършено и ни се отдава без всякакви усилия. Нашият партньор, изглежда, ни подхожда идеално. Танцуваме заедно в красива хармония и благодарим на добрата съдба.

Лятото на любовта

През лятото на нашата любов ние осъзнаваме, че партньорът ни не е толкова съвършен, колкото сме смятали в началото, и че трябва да работим върху взаимоотношенията ни. Не само осъзнаваме, че партньорът ни е от друга планета, но и че той или тя е човешко същество, което допуска грешки и има недостатъци.

Появяват се първите признаци на потиснатост и разочарование плевелите трябва да се изкоренят, а растенията да се полеят с още вода под горещото слънце. Става все по-трудно да дадем и да получим любовта, от която се нуждаем. Отриваме, че не винаги сме щастливи и не винаги чувстваме любов в сърцата си. Това не е нашата представа за любовта.

В такива моменти много двойки загубват надежда. Не желаят да работят върху взаимоотношенията си, тъй като погрешно очакват, че пролетта ще продължи през цялата година. Обвиняват партньорите си и се отказват от връзката си с тях. Не съзнават, че любовта не винаги е лесна понякога са необходими много усилия под палещите лъчи на изгарящото слънце. През летния сезон на любовта трябва да се погрижим за потребностите на своя партньор и да искаме да получим любовта, от която се нуждаем. Това не става автоматично.

Есента на любовта

Грижите, положени за градината през лютото, ни дават възможност да пожънем резултатите от упорития си труд. Идва есен. Това е златно време – богато и благодарно. Изпитваме по-зряла любов, която приема и разбира несъвършенствата на партньора, както и нашите собствени. Това е време на благодарност и споделяне. След упоритата работа през лятото можем да се отпуснем и да се наслаждаваме на любовта, която сме създали.

Зимата на любовта

Времето отново се променя и идва зима. През студените безплодни зимни месеци цялата природа се затваря в себе си. Това е време за почивка, размишления и обновяване. Време, когато изживяваме собствената си не излекувана болка в сянката на собственото ни “аз”. Тогава капакът се повдига и освобождава накърнените ни чувства. Това е време на самотно израстване, когато трябва да се вгледаме повече в самите себе си, отколкото в партньорите си, за да намерил любов и удовлетворение. Това е изцелително време. Време, през което мъжете са в летаргия в “пещерите” си, а жените потъват на дъното на своите “кладенци”.

След като заобичаме и излекуваме себе си през тъмната зима на любовта, пролетта се завръща неизбежно. Отново изпитваме благословените чувства на надежда, любов и изобилие от възможности. Благодарение на вътрешното си изцеление и душевни търсения по време на пътуването през зимата, ние отново можем да отворим сърцата си и да почувстваме пролетта на любовта.

Дж. Грей

When i'm gone...

Bloodhound Gang

Screwing You On The Beach At Night

*Growl*

Nothing heats up my jacuzzi like when
this used thong I found and bedazzled with gems
brushes ever so gently against some boobs.

I guess it's hard to believe that one man
could have a ponytail this sensitive and
distract an aggressive hawk that's cornered you.

I know my haiku's are freaking intense
but even the words I made up to sound French
don't express my feelings for your toilet parts.
I would show up for our pottery class
dressed like a pirate with John Water's mustache
On a unicorn that shits your name in stars.

Fuckings cool, but Jimmy's the romantic type.
Loitering on cliffs, thinking about stuff like,
Screwing you on the beach at night.(x2)

One milkshake, two straws.

Fuckings cool, but Jimmy's the romantic type.
Loitering on cliffs, thinking about stuff like,
Screwing you on the beach at night.(x2)

Don't I (Don't I)
Sound so (Sound so)
Sexy (Sexy)
Echo (Echo.)(x2)

Release the doves!

ot rumen4o...

Откъде намирам нерви да напиша това и защо си губя времето да обобщавам екскурзията ни до Велико Търново? Ами часът е 2:20 и аз си нямам по-добро занимание(вулгарните шеги си ги спестете, мисля че всички сме ги чували). Но как да започна? "Беше хубав, слънчев ден", "Имало едно време"...
Абе тръгваме ние в сряда от Централна гара. Разбира се, приключението няма да е пълноценно ако не се лутаме нервно търсейки правилния перон, коловоз, вагон, купе и т.н. Но така или иначе, когато това стана факт, поехме 5-часовия си път до Горна Оряховица. Плана беше там да се прекачим във влака за Търново. Задачата хич не звучеше лека, но в крайна сметка, който се страхува от мечки не пие в гората...или нещо такова.
Пътя беше мъчителен. Няма к'во да се лъжем. Ако не бяха двете двулитровки и Sixth Sence-a може би щеше да бъде още по-мъчителен. За да ме разберете по-добре мога да кажа, че след известно време прибегнах към прочит на "Под игото"(Мартина си носеше екземпляр от въпросния роман, тъй като същия ден имахме литература). Другите занимания варираха от решаване на кръстословици и слушане на музика до щипане и гъделичкане(споменах ли нещо за вулгарните шегички?). Няма как да не признаем, че в цялата ситуация най-големия герой беше бедният човечец, който дали от чиста случайност или заради някаква извратена шега на съдбата беше попаднал в нашето купе. Препрочете си вестника докато буквите не започнаха да избледняват и хладнокръвно изчака спирката си. Или пък слезе преждевременно, предпочитайки да ходи пеша.
И така, пристигаме ние в Г. Оряховица, чичко милиционер ни упътва учтиво към правилния коловоз и вече само 40 мин. ни делят от Старата столица. Пейзажите се сменят, кондуктори идват и си отиват и неусетно като кърлеж на глезена, Търново се появява на хоризонта. Всички са доволни от наближаващия край на пътуването и нетърпеливи от мисълта за скорошния делириум.
Първите впечатления от странно дружелюбните хора, дойдоха от шофьор на автобус, който спря за да ни качи без дори да чакаме на спирка. Човека просто видя хора с багаж и реши да спре, различно от очакванията ни, да разбере че сме софианци и да ни сгази. Последва също толкова дружелюбно упътване до стадиона във Велико Търново - там където се намираше подслона ни за следващите 3 нощи. Когато в хотела ни посрещнаха с усмивка вече започнах да се притеснявам. Попълнихме така познатите документи за престоя(от толкова попълване на подобни бланки съм си наизустил номера на личната карта) и се отправихме с бодра крачка към стаите. Ентусиазмът ни се стопи когато аз, Колесарски, Миленков и Пешеходеца разбихме вечните ледове покрили вратата на стая 304 и се хлъзнахме вътре по леда покрил балатума(поне шанса да го запалим беше малък). Хилавата печица, предоставена от рецепцията не само че не успя да затопли стаята, но сякаш накара студа да ни се подиграва. Малко или много това нямаше значение, защото глада вземаше надмощие.
Като за първа вечер една обиколка ни беше достатъчна за да си намерим едно хубаво кръчме с "божествени ребърца" и евтина бира. След юнашкото угояване се върнахме обратно в хотела за да се напием и да отпразнуваме безпрепятственото пристигане. Като град Велико Търново е невероятно живописен. Разположен е на три хълма - Царевец, Трапезица и Света Гора, а извиващата се между тях река Янтра придава живот на вековните гори и скали. Звучи добре, но едва ли ще се хареса на хората със слаби колена. Целият град е етажиран и както може би се досещате стълбите хич не са малко. Все пак си заслужава да се види, даже и ако разглеждате само главната улица и се придвижвате само с такси;).
Останалата част от експедицията може да се ограничи до пропиляването на значителна част финанси за клубове и обичайното напиване в хотела. Не беше зле, трябва по-често да се правят такива неща:)

Прости, че пред звездите твои
и огньовете им в нощта
светлика на един прозорец
готов съм да предпочета.

Болница

Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Тези черни ръце връз прострените бели покривки
като черни оголени клони на зимния сняг,
тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,
и очи може вече вгледани в другия свят.

Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.

1923 , Atanas Dalchev

Несподелена

Наричат я несподелена...
Защо да е несподелена?
Защото другия нехае?
Но вихъра на бурята във теб
не знае, че това така е!
Не знае!

Наричат я несподелена..
Защото другия нехае?
Но танца на душата
в теб радостно играе
и не знае, че това така е!
И не знае...!

Ти имаш всичко в този солов танц-
препълнена си и си жива!
Това така ли е?Така е!
Какво от туй, че другия нехае?
Какво от туй, че той не знае?

:)

СБОГОМ!

Сега е твърде късно. Сбогом.

(Защото много те обичам!)

Но няма в страст да те обкича.

(Аз избледнял съм. Твърде много.)

Сега е вече късно. Всичко.

Денят. Нощта. И аз. И ти.

И закъснялата усмивка,

разляна в скръб из вазите

на твоя взор...



Безплодна вечер!

Сърцето ми не чака тайна.

(Аз или тази бледна вечер -

но бледнината е безкрайна!)

Разбирам. Зная. Няма тайна.

Сега е твърде късно вече.

ГЕО МИЛЕВ

СМЪРТ

Вечерната навалица по тротоарите. Под студената кихавица на желязното зимно небе. Безконечен черен дъжд. И жълтите лиги на електрическите лампи: стичат се надолу по мокрите тротоари и се заплитат в краката на приходящите.

На отсрещната стена на площада стоят силуеите на строени един след друг файтони с неподвижни файтонджии на капрата. Бързите линии на пролетяващи автомобили и случайни отблясъци от мокри чадъри разсичат от време на време картината.

По всички ъгли - посред черния поток на публиката - викат вестникопродавци с тежък сноп вестници под мишница. Старци с късо продупчено на лактите палто, жени с големи скъсани обуща, които зеят от края на тротоарите право срещу кресливите витрини на магазините. Беднота от скверните улички на предградията. Пролетарии.

Техните прегракнали от глад гласове ликуват:

- Карл Либкнехт и Роза Люксембург убити при опит за бягство.

Вечерната навалица - черна под жълтите лиги на електрическите лампи - се разлива в свирепа усмивка по мокрите тротоари на Постдамерплац.

ГЕО МИЛЕВ

Ако ме...

Нямаше да си такъв ако ме обичаше...щеше да си тук до мен...
НЕ плачи ако ме обичаш....обади ми се, намери ме когато изтрезнееш....
Егоистично мразиш, тази която те обича...но вече е късно..

Липсвам ли ....

Моля те....моля те прости ми, но няма да се прибера тази нощ.....
може би някой ден ще се събудиш и ще кажеш на Нищото , че някой ти липсва...
Няма да плачеш за изчезването ми...знам....защото отдавна не същестувам за теб...забрави ме...
толкова ли съм маловажна и невидима за теб?
Липсвам ли на някой...?

Дори да се жертвам ти няма да се опиташ заради мен...нищо че умирам да знам , че ме обичаш...но съм вече сама...

Моля те...моля те прости ми...но няма да се прибера тази нощ...знам какво си причини... вдишах дълбоко и заплаках силно....нещо липсва ли ми???

Дори да се жертвам ти няма да се опиташ заради мен...нищо че умирам да знам , че ме обичаш...но съм вече сама... Липсвам ли ти????

Можеш ли да издържиш пламъците....не можеш да спасиш света...

She's so beautiful...so gorgeous and sexy...trust her...trust the ocean and the tears when their falling down...that's pretty much , but it's all u can do...be dead for the world and alive for her...so close at night and so far away in the day...whispering...someone like you...just love her..i love you...

You look wonderful tonight...

За нас...

Ще бъда с теб където и да отидеш...
Ще те обичам каквото и да направиш...
Само исках и ти да ме обичаш...да ми покажеш мъничката капка любов останала в теб...
Винаги съм искала такава любов...знаех че ти ще ми я покажеш...и че няма да боли...
Не ти ли стигна това , че си най-важният за мен? Не го ли доказах?
Като сърце туптящо, и още живо, заравяш ме все по-надълбоко в прахта...
Къде си сега когато те искам?Къде си когато съм САМА? Всичките ми въпроси...предстои да бъдат отговорени...
Не искам да се чувствам така...помогни ми...опитай...за последно....
за нас...
Няма да те пусна да си тръгнеш без да чуеш това което искам да ти кажа....

Любовта трябва....

А лицето ти изпълено е с ярки цветове....изгряло като слънце в зоратта на безверната любов, която ти ми показа...и въпреки ентропията.... е толкова красиво това сияние отразяващо се в замъглените ми мисли...знам, в такива моменти те обичам повече от всичко, защото събуждаш красотата и чувствеността....само ти...

Обичам те и си толкова красив....но лошата част е че не мога да спра да мисля за теб...къде започваш ти....къде свършва любовта....мисля си за теб....
Ако те целуна сега....и ако не спра да те целувам, то няма да разбера кога да свърша започнатото...

Мисли си за мен...обичай ме...лъжи в името на любовта, шепни като тихият ветрец покриващ паяжинките на леглото, достигащ върха на дърветата...просто мечтай за цветни полета...за някоя друга тази нощ...
Искам да бъда твоя, и ти да бъдеш мой сред сините небеса...сред мечтите ни...Кажи ми твоята истина....Мечтай за мен....мечтай за света , за живота....за песента която ще оживее...

While your lips are still red....

Целувам картина, пълна с различни емоции. Любовта е вълшебно птиче, целувката е червена роза, а щастието е пъстрият цвят. Довършвам я, сякаш тя е смисъла на живота ми, като че ли утрешният ден ще бъде безсмислен, ако не сложа край точно сега...
Сладки са цветовете...
докосвам устните ти, устните на картината, оцветени с ягодови екстракции....нека те целуна докато устните ти са още червени и така прекрасни...
намигва ми шепота на скритите вопли, записани с безцветна боичка на гърба на листа.... как силно те обичам...
някои думи никога няма бъдат разбрани...
някои чувства остават просто на гърба на листа...


М.

Ирония?

Чакаш през целия си ден този така специален и непредидим ден. Денят на красивата любов, тази първа целувка, тези хиляди стонове, идващи от сърцето ти....

Awfull nasty :D

Със сангрията....хехех

Love...

First shots...

ПСАЛОМ НА ПОЕТА

Другарко, сещам аз, последний час настава,
час сбогом и от теб и от света да зема -
към своя хубав край се вече приближава
на земний ми живот тъжовната поема.

И може би, че мен мнозина ме обичат,
мнозина може би до днес за мен незнайни,
мъртвеца те с венци ще искат да обкичат
към живия били в живота тъй нехайни.

Ти, моя гърлице, едничка радост в дните
на самост, на тъга и на беди горчиви,
пред тях ти затвори на моя дом вратите,
и запрети им ти, на мъртвеците живи -

над моя хладен прах порой сълзи да леят,
сълзи лъжливи, - с реч тържествена и дива
над мен дасе глумят, безумците, и пеят:
От временний живот во вечний той отива."

Другарко, хубав край на моя дял световен
ти дай: - недей ме ти на чуждите оставя,
от тях да бъда аз при мъртвите заровен
на гробищата, плач душите де смущава.

Там на високий хълм, където с теб, с другари
обичах да седя в тих разговор унесен,
поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,
там де мълчанието пей дивната си песен.

Ти знаеш, погледи отвърнал от земята,
че аз ги в небеса възйемах все нагоре:
да е и моя гроб възйет към небесата -
и не в пръстта вграден - отвсякъде с прозори.

И там отнесте ме, и там ме оставете
во росен утрен час, когато чучулига -
символ на моя дух, - понесла на крилете
химн жизнерадостен, се в небеса издига.

И там сложете ме на мряморният одър.
покоя ми сълзи и стон да не смущава.
Зорницата, кога от небосвода модър
изгрей, челото ми с милувка да огрява.

Таинствения ход на битието моя
свободен поглед в блян честит да съзерцава,
да съм свидетел аз макар далеч от зноя
на земния живот, какво в живота става.

Да виждам слънцето вълшебно как разтваря
на суетливий ден работнишките двери
и звездочела нок как тихо, пред олтаря
на отдиха, крила в молитва ще разпери.

Тогава може би слухът ми ще опази
в светата тишина - о, може би тогава -
и онзи свиден звук, за който чезнех ази
в живота, отчужден от лихата му врява.

Това, в което ми живееше душата,
ще чуя: за живот от радост озарена,
как сливасвоя химн земята в небесата
с тържествений псалом на цялата вселена.

Пенчо Славйков

Сън за щастие

-75-

“Обича я” - когато чу това,
усмивка тъжна му на устни трепна.
От равнодушно казани слова,
сърцето му се в болки сви и сепна.

“Обича я” - и тя го чу това,
сви рамена... сърцето се не сепна.
От чуждите безсмислени слова,
студен смях сал на устните й трепна.

-74-

Едничка дума... тя я не продума.
Едничък поглед... не погледна тя.
На бледни устни в сдържаната глума
той виде си решена участта.

Поклон безмълвен - и в ответ студен
смях. Кървав плач едва сдържан насила.
Великий боже, а до днешен ден
все мисълта за нея му е мила.

-68-

Насреща ми седеше мълком ти,
бог знае де занесена в мечти -
от тебе поглед без да дигна,
аз тез мечти се мъчех да постигна.

Но неми бяха ясните очи -
и само в тази яснота личи,
че бура е зад тях нощес вилняла
и яснота чрез сълзи им е дала.

-71-

“На пладне срещнахме се ний
и сдругарихме. Дали крий
нам бъдащето изненади?
Дали и там сърцата млади
едно за друго ще туптят?
Дали в световния ни път,
другарко, сестро, свидно дете,
все също слънце ще ни свети,
все съща обич ще ни грей?”

- Преходна страст - тя само тлей,
преходна страст в души преходни:
не тя сдружи сърцата родни,
не тя живее в нашта гръд,
на святи чувства свят съсъд!
На ведра обич пред олтаря,
другар милеящ за другаря
душа не ще му засени
туй що ще дойде с бъдни дни!

-73-

“От нея бягай, смърт за теб е тя!
Омаян в нейните милувки,
несетно, с сладките цалувки,
отрова пийш от нейните уста.”

- Млъкни! Комуто обичта е глума,
пред обичта той тряба да немей...
В сърцето ми отдавна тя живей.
Млъкни! Тя чува всяка дума.

-91-

Ще да замине от светът една
не за живот на тоя свят родена,
и около й скоро тишина
ще да настане, тишина свещена.

В сърце ми святи чувства буди тя,
и святи чувства, и греховни:
тя беше първи цвят на пролетта,
аз клон сломен от страстите световни.

И призори сполетя я слана -
възрадва се душа ми нажалена...
Наоколо ми скоро тишина
ще да настане, тишина свещена.

-88-

Как ме те примамяха с дъхът си,
в моя път растящите цветя!
Аз минавам покрай тях нехайно
сам с усмивка на уста.

Че за друго цвете аз купнеях -
мина то нехайно покрай мен...
Сам с тъга за тях сега мечтая,
дома върнат уморен.

-66-

И на яве и на сън
ти си все пред мен -
дивна като ясна нощ,
свидна като ден.

През денят сърце купней
в желба за нощта -
цяла нощ за свидний ден
милва ме мечта.



Пенчо Славейков

Public Enemy # 1

*Защото "мига" е времето, за което в Света умират трима души, а "мига на отчаяние" твърде често се равнява на хиляди изгубени животи. *

Румен Манев

Friedrich Hölderlin: Hälfte des Lebens

Mit gelben Birnen hänget
Und voll mit wilden Rosen
Das Land in den See,
Ihr holden Schwäne,
Und trunken von Küssen
Tunkt ihr das Haupt
Ins heilignüchterne Wasser.

Weh mir, wo nehm' ich, wenn
Es Winter ist, die Blumen, und wo
Den Sonnenschein,
Und Schatten der Erde?
Die Mauern stehn
Sprachlos und kalt, im Winde
Klirren die Fahnen.

Culturequest

Brain storm

Вървеше толкова близо до мен...поне да ми беше казал, че ме обичаш...а ти просто изчезна зад ъгъла, след като ти казах, че си страхотен...

Тълпата ме бута, размазва ме...спрях и се замислих...дали мога да мисля всъщност?..заслепяват ме чуждите мнениея, бързото ежедневие "неее няма да се докоснеш до него"...къде ли отиде?

Изтрих съобщението..."сипи ми още бренди..."...а къде ли е той...все се питам?сигурно стои още зад ъгъла...но дори не мога да си го представя...this is fuckin' amazing...разпространява се адски бързо...в червено и черно...и си мисля, дали направих правилния избор?

"още малко вода, ако обичаш...", та това е трагедия...отивам да го потърся...празната улица и хилядите лица, гледащи към сцената, и той разбира се...някъде там...ето го! хванах го за ръка..."но това не си ти..."..какво ли си мислех...шибани цветове...

That's the one,oi...рецепторите ми отказват...телефонните позвънявания също...виждам се легнала върху тревата, недалеч от този ъгъл...усещам миризмата на спрея ти, мравки лазят по ръката ми...опитвам се да продължа, но...искам още бренди. .. и ще кажеш, че и това е лудешко, нали...е по-нормално не може..просто...искам си живота по дяволите...

не знам какво да ти кажа..обстоятелства, чувства, болка...тази купчина "нещица" се беше скрила също зад един ъгъл...онзи ъгъл, на който се запознахме и разделихме и всичко за 1 ден...

i watched the sun ...

Az

Ех.

...но не и днес...днес не е просто един от обикновените дни...днес не е и един от тези магическите, "изпипани" до толкова, че чак виждаш искрите в тях прехвърчащи като тези на Свети Валентин, когато си с гаджето (само че сега не е точно така)....

Говоря за една по специална обикновена-необикновеност, която реших, че трябва да я насоча за днес ... под звуците на някакви си песни "i hate u so much right now" например...вдъхновението ми за миг щеше да излети, ако не бяха малките , златисти паяжинки, които нежно се оплетоха в последната буква на думата - Любов....не не побягвай...няма да изпадна в истерия, не и сега...сега изпадам в нещо по-смислено и от нирваната...в нещо по-градивно от хилядите ролеви игри, които изиграх тези дни...(аман от кенефи и толерантност!). Също така сега чувам гласчето на мравката чакаща такси под тоя дъжд, който не вали...не е ли ...странно?

Странен наратив наистина, не мислиш ли? Повторих ти го- искам да мисля само за теб, да не мисля за нищо друго, просто защото ми стига това удовлетворение да те гледам през малката ключалка на слънчевата призма, та дори и триизмерно...искам те...

Усмихни се. Та ти имаш всичко...имаш красивите представи за снежните кристалчета, обичаш я, търпиш градушката от буркани вечерно време, само и само , за да й направиш серенада, и тя да ти метне пакетче хартиени кърпички, за да избършеш кръвта от устните си...и ако това не е красиво...то едва ли целувката с огледалото би изглеждала очарователна.

Миризма на изсушени билки...свещи върху водното легло, вуду кукли навсякъде, една такава неопределена метъл музика, която само ти си слушаш, ама не е никак известна и един пич в средата, държащ една бира в ръка...така бих си те представяла, ако не те познавах...ексцентрично...непринудено..страстно и пламенно, аз те очаквам върху голямата плочка, голяма колкото една троха...малко е неудобно, но ще те почакам, защото те обичам!

Хайде да го направим по-сложно...да прочетем Кама-Сутра на птиците и да разучим спецификата на това занятие..на каква височина, с кое крило, колко бързо. Смисъла на вятъра е от голямо значение за нас, защото искаме да го направим, а не да паднем върху някое листо..хах...това всеки го може...въпроса е , до колко можем да усложним така и така простия спиритуален кръговрат - Живота....

Нивото на позитивизма в мен в момента отдавна мина менталното...сега съм на физическо...до следващия път...а дотогава знаеш къде те чакам...върху плочката.

Аз

Kelis - I hate you so much right now

Yo, this song, yo
This song is for all the women out there
That have been lied to by their men
And I know y'all been lied to over and over again
This is for y'all
Yo, maybe you didn't break the way you should have broke, yo
But I break, know what I am saying, this is how it goes y'all, damn

Last year, Valentine’s day, you would spoil me, say
"Babe, I love you, love you babe I swear"
Held you when you were sick even’ (sucked your dick)
The whole time I think to myself, this isn’t fair

What is this I see (No)
You don’t come home to me (Oh, no)
When you don’t come home to me (Man)
Can’t deal, can’t bear

You keep tellin’ me lies
But to your surprise
Look, I found her red coat
And your (bitch) caught out there

I hate you so much right now
I hate you so much right now
I hate you so much right now
Ahh...

I hate you so much right now
I hate you so much right now
I hate you so much right now
Ahh...

So sick of your games, I’ll set your truck to flames
And watch it blow up, blow up, tell me (How you gonna see her now)
So far from sincere {I love you}, fabrications in my ear
Drive me so far up the wall, I come slidin’ down

What is this I see (I don’t believe this)
You don’t come home to me
When you don’t come home to me
I can’t deal, can’t bear (I won’t)

You keep tellin’ me lies
But to your surprise
Look, I hope you’re happy
Since you’re caught out there

Yeah, you’ve been caught
Yo’, come on
Come on

I hate you so much right now
I hate you so much right now
I hate you so much right now
Ahh...

I hate you so much right now
I hate you so much right now
I hate you so much right now
Ahh...

(She’s so) raunchy, so vulgar, not me, why the hell her
Look, she dresses (Look at her) a mess, what do you see (I don’t know)
It’s not all about cash (Hell, no), not how much you flash
How I dress is a reflection of me

What is this I see
You don’t come home to me (Uh-uh)
When you don’t come home to me
Can’t deal, can’t bear (Told you I won’t)

You keep tellin’ me lies
But to your surprise
Look, I got somethin’ for y’all
Since you’re caught out there

I hate you so much right now
I hate you so much right now
I hate you so much right now
Ahh...

I hate you so much right now
I hate you so much right now
I hate you so much right now
Ahh...

I hate you so much right now
I hate you so much right now
I hate you so much right now
Ahh...

Machine Head - The Burning Red

I see the sun begin to rise
And I'm blinded too
I've seen the world through jaded eyes
that I'm crying through
I've watched the darkness hypnotize
And can't fight it

Hold on I'm falling
Can't breathe anymore
An ocean has opened
These scars need to heal over

Caress the needle prick in my eye
The tears fell like rain
I've rode the Phoenix as she glides
And I've gone insane
I've seen the light of suicide
And I'm dying

Hold on I'm falling
Can't breathe anymore
An ocean has opened
These scars need to heal over

Hold on I'm falling can't breathe
Breathe

Colder and colder
Just hold onto me

Bio..

Африка Бамбаатаа, роден като Кевин Донован 10 април, 1960 в южен Бронкс, Ню Йорк, променя музиката завинаги. Огромно голямото му въздействие, популярност и познание са спечелили респекта на другите и той е сред гигантите в музикалната индустрия. Много запомнящо се от неговата кариера, цели 30 години, е това че Бамбаата революционизира Хип-Хопа повече от всеки друг и подпомага музикалната култура да е такава каквато е сега-много силно въздействаща върху нас.
През ранните му години Бам проявил музикален интерес под много форми - свирене на тромпет и пиано в гимназията, преди да е завладял света и да е станал един от гангстерите на Ню Йорк-Black Spades.През 1976 той започва да се повлиява от DJ styles of Kool DJ Dee и Kool DJ Herc и направил записите си минавайки през най-различни стилове от рок към r n b, от мейнстриим към ъндърграунд.

Променяйки живота си коренно, виждайки какво представялва насилието, Бам трансформира повечето от The Black Spades в Bronx River Organization-пърформваща група. По време на съществуването на неговата група, той видял филмът *Зулу*, който разкривал битката между британските войски и племената Зулу, едно от най-силните и сложни племена в Африка.Дълбоко вдъхновен той променя Bronx River Organization в Zulu Nation и кръщава себе си Африка Бамбаатаа(озн.-емоционално-въздействащ лидер)Аазим през 19 век който е бил зулу шеф.След това той приема принципите на зулу нацията и мира и ги миксира с хип-хопа и живота.Гангстерите се превърнали в лоши момчета, и графити мейкъри, а насилието било заместено със знание, обединение и мир.Скоро Бам и неговота зулу сдружение превърнали тяхната общност позитивна и започнали да помагат на млади изпълнители.Оттам, Бам пожелал да покаже на ганстерите другата страна на гетото-светлата и да им даде надежда, всичко това обучавайки ги на хип-хоп -начин на живот и позитивизъм.

Неговата музика ражда Електор-фънка(C-Bank, Planet Patrol, The Jonzun Crew, Egyptian Lover), фриистайл(още познат като латински хип-хоп)(Lisa Lisa and The Cult Jam, Shannon, The Cover Girls, Expose, Sweet Sensation, T.K.A., Company B., Nu Shooz, Stevie B.), Маями бас (Afro-Rican, J.J. Fad, L'Trimm, Sir Mix-A-Lot, Tag Team, 69 Boyz), и ранното техно (Cybotron-"Clear", "Techno city") . Неговата музика също въздействала върху хаус музиката (Hip House, също като "I'll House You" by The Jungle Brothers, "It Takes Two" by Rob Base и DJ E-Z- Rock, "It's Like That '98" by Jason Nevins vs Run DMC, "Yo Yo Get Funky" by DJ Fast Eddie, "Mo Money Mo Problems" Razor N Guido vs Notorious B.I.G. и също така с три хоп, джънгъл/дръм н бас, и други форми на електронната музика.

15 BEST SINGLES:

1. Planet Rock
2. Looking for the Perfect Beat
3. Unity
4. Jazzy Sensation
5. Zulu Nation Throwdown
6. The Wild Style
7. Frantic Situation
8. Renegades of Funk
9. Funk You
10. Reckless
11. Pupunnany
12. Got To Get Up
13. Agharta-The Cityof Shamballa
14. Afrika Shox
15. Feel the Vibe

Did you forget to take your meds???

Пенчо Славейков - НЕРАЗДЕЛНИ

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Smile on her face...

Ако ти кажа веднъж...после още един път...дали ще погледнеш в очите ми? Умирам за теб...ела...прегърни ме...заведи ме в покоите на Любовта...

Последната нощ...не мога да я забравя...а се чувствах толкова самотна, но ти ме излекува с целувките си...
Никога няма да те пусна...ако само можеше да видиш, сърцето ми ти принадлежи...о, бейби...обичай ме!!!

И пак...последните моменти...седейки, мислейки за теб, вглеждайки се в тъмнината, изпълнена с бляскави звездички съм щастлива..чувствена..

..не вдигаш телефона...но аз знам, че си някъде там, защото знаеш как се чувствам и защото любовта ни е вечна...чуваш ли ме, скъпи...знам, че ме усещаш, знам че искаш да си с мен...само ако можеше да е само нежността...

Аз

Отдавна беше...

Отдавна мина времето в което можех да държа духа си на страна....да минавам покрай всичко просто ей така, и да чакам някой да ме завладее и всичко да е чисто...по детски наивно...
Вече не мога да кажа, че обичам себе си....въпреки че винаги съм го правила...сега обичам теб, и по дяволите всичко избледнява пред тази картина...ти и аз...Единствения за който правя това и съм такава...достигам всичко и то се изплъзва от обятията ми, защото може би не е за мен...
И напук на това, че винаги вали над мен, аз оставам с теб....споделяйки, вярвайки ти като малко дете, неспособно да преодолее шибания живот без Любов...твоята Любов.

Всичко което желаеш сега и което винаги си имал е изчезнало. Няма и помен от това...усмивка, сълза...ненаранени. Мамка му, дори и сълзите вече стават банални...безсмислени. Нищо не се получава...

Дори и това става банално....

*will u remember me, when u forget me...?*

Аз

Give me a reason....

I just wanna be a woman...
Хилядите цветя може да умират...да се прераждат, да усетят топлината от облачното сияние, да оживяват в хиляди ръце...студени и страстни, но заслужили този букет ухания...ти си едно тях..потъпкват те, трепетно усещаш хилядите чукове върху себе си, чуваш милиони пъти онези две думи, които винаги си желал...толкова е било просто да ги бленуваш...да ги търсиш и с умолителна физиономия,да принудиш вятърът да ти ги пошушне и да ги усетиш...истински. Токова прости неща искаше да видиш....да докоснеш...
Платочнина е усмивката ти, докосването...но въпреки това всичко е толкова изящно, пищно и нежно...като перце, милващо най-нежното същество на света. Примираш пред тази гледка. Но я мразиш дълбоко в сърцето си. Защото си част от тази картина, съвършено безцветна, но пъстра в твоите очи...цветовете са премерени...консервативно обрисувани са и емоциите ти.
Страхуваш се да не бъдеш уязвен от нещо толкова красиво и мило...та то не може да те завладее, ти си твърд и горделив. Така агонията се засилва... i'm dying...praying... всичко скъпо се изплъзва пред очите ти, за да ти покаже, че животът продължава дори без Нея...твоят смисъл, който мразеше и обичаше до болка сега вече е нечий друг.

Може би ще се събудиш някой ден с мисълта, че тя е всичко за теб, че тя умира за ръцете ти, за думите, за красивите ти и игриви очи, които я пленяват всеки път. Но не този път....u won't save the world...

Аз

Посветено на С.

Не искам да те заключвам в себе си...защото тогава ще забравя какво е да те обичам. Не ме карай да заспивам пак , за да забравя за болката...тя просто ще остане, защото тя е любовта, тя е моят живот и смисъл, който ме кара да те ценя...

Не мога да не мисля за това. Не мога да спра болката, това би било убийство. Чувствах се предадена от най-скъпият човек...защо? Моят живот , моят смисъл спряха да ме разбират.Те просто стояха там, в средата на вселената, обвити в красиви тонове, толкова прекрасни и толкова отдалечени от мен, с поглед далечен от мен, но скъп и по дяволите този поглед ми принадлежеше...той трябваше да е за мен, а не за другите...непознатите.... Нима съм изгубена?Нима полудявам... Не можеш ли да ме откриеш между атмосферите, които те обливат в тази черна нощ, не можеш ли да усетиш раните, горящи в мен??? Спаси ме !! Обичам те...

Научаваш се да цениш, да губиш, да виждаш нещата с други очи...да умира всяка една част от теб, отброявайки последните ти минути любов и в същото време страдание. Убивайки чувствата, желанието...създавайки нови разочарования...но идва момента в който забравяш себе си, обсебен и сам, в средата на света....но парадоксално свободен, да осмислиш всичко и да поемеш последния си дъх... Чуваш ли го това? Виждаш ли как се нараняваме.....

Аз

Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай!

Ще вляза тихо,кротко ще приседна.
Ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отидя!

Шандор Петьофи - Любов и Свобода

Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.

Пеща 1 януари 1847 г.

Evanescence - Lithium

Lithium- don't want to lock me up inside


lithium- don't want to forget how it feels without
lithium- I want to stay in love with my sorrow
oh but God I want to let it go

come to bed, don't make me sleep alone
couldn't hide the emptiness you let it show
never wanted it to be so cold
just didn't drink enough to say you love me

I can't hold on to me
wonder what's wrong with me

Lithium- don't want to lock me up inside
lithium- don't want to forget how it feels without
lithium- I want to stay in love with my sorrow

Don't want to let it lay me down this time
drown my will to fly
here in the darkness I know myself
can't break free until I let it go
let me go

Darling, I forgive you after all
anything is better than to be alone
and in the end I guess I had to fall
always find my place among the ashes

I can't hold on to me
wonder what's wrong with me

Lithium- don't want to lock me up inside
lithium- don't want to forget how it feels without
lithium- stay in love with you
oh I'm gonna let it go

Slipknot- Circle

Give me the dust of my fathers
Stand on the face of the ancients
Bare the secret flesh of time itself
Follow me… I've come so far, I'm behind again
Follow me… I wish so hard, I'm there again
Follow me…

All that I wanted were things I had before
All that I needed, I never needed more
All of my questions are answers to my sins
And all of my endings are waiting to begin

I know the way, but I falter
I can't be afraid of my patience
There's a sacred place razel keeps safe
Follow me… I've seen so much, I'm blind again
Follow me… I feel so bad, I'm alive again
Follow me…

All that I wanted were things I had before
All that I needed, I never needed more
All of my questions are answers to my sins
And all of my endings are waiting to begin

Безумно...

Като солена целувка, дарена от морето....като мълчанието покорило върховете. Толкова е силен допира с тях, както когато се разделяш с някого...завинаги. И въпреки че е против волята на вятъра, завихрящ се в закътаното ти местенце, ти се примиряваш, защото това те прави човек, а не груб и горчив спомен за някой...
Доста реални неща не могат да бъдат проумяни...не защото са безсмислени, а защото не искаме да нарушим подсъзнателния им смисъл...именно....замисляйки се, изразходвайки цялата си енергия в "разгадаването" им, те стават безлични....черно-бели, достойни само за рамка и да бъдат зачеркнати, а не да бъдат почувствани и изсмукани духовно....
Нищо не може да се сравни с това чувство, чието олицетворение си ти...дори и хилядите сълзи са Нищо в сравнение с тайнствения полъх, донасящ ми твоят аромат - едиствен и най-вече Мой! Обичам го, обичам..и не мога да се откъсна от него, това би означавало да спра да Съществувам и да Обичам...сравнявам го с това да откраднеш песента да совата и да я заложиш в най-дивото и красиво животно ... тигърът например...
Понякога е трудно да те разбера, но и в това намирам теб, очарованието да оставиш "свободен" краят на историята, и да го доизградиш с времето, да го превъзмогнеш и спестиш - в бъдещето. И все си мисля, че няма вечна красота...вечен ад...вечна гордост...рай...и безгранична любов, стига пресъздаването им да бъде толкова реално и успешно, колкото когато е за пръв път...Но какъв ще бъде смисълът на това пресъздаване, като то вече няма да бъде твое и мое, а на някой друг?
Сълзите ще престанат да бъдат самотни, едва когато намеря някой с когото да ги споделям, да бъдат интимни и искрени... Но завинаги ще останат солени, като целувката, за да ни напомнят, че понякога боли...приятно :)

АЗ

Something Diabolical...Bloodhound Gang

Здрачът се издига ритуално обвзет от ужаса от убийството, оправдан от желанието на машината...
профучава напред управлявана, напускаща насилствено (толкова насилствено ...чак до смърт)...
карана от страха променящ механизма постепенно наближаващ...
глупаво обзаведените бързи такива (машини) провалени нареждания поети от стоп-лампите от гробницата...
отразен по пътя далеч от изкуплениетоостави лешоядния мълчалив знак на съдбата...
благословен при първите велики пости и грехове, после порицан да поеме бремето..
последицата от това проклятие никога няма да бъде отклонено..
всяко мъчение е направено безполезно,за да избяга от това задължение,което обезателно трябwа да бъде заплатено..
без всякакъв въпрос е срещнато в продажния, бушуващ се часовник...
в пълна противоположност от казаните в далечината думи...
всички чути чрез уловеното обещание..
влачени бляскаво до западните порти...

Небето все още може да тича празно, докато дяволът го язди....(3)
Адът гори, заради ангела, обръщащ възглавницата си на студената страна

Вече изчезналите ръце са завързани...Разбити...
веднъж Сам отиде в Джорджия
скоростта беше забравена върху предусетената сол..
минирано от небесният свод и от пламъкът на загубатанаречен на тези, търсещите остатъка от изгубената следа...някъде там..
грешката която беше захвърлена от измореният вече писък от есенцията която го държеше жив...
изтощен на бесилото грешен свидетел със сигурноста за края му...
с превити крака, когато надеждата го е надвила...
изоставила отдавна
мефистофелската плеада за слабите, предали волята си ги извиква...
вслушвайки се в пожъналия всичко, безжалостник адово грачещ...
Светкавичното спокойствие, идващо от трещящия десантчик...
вкочанените, паникьосани от опустошението, вонящо на петрол..
наливайки тази убийствена намотка...

Небето все още може да тича празно, докато дяволът го язди....(3)
Адът гори, заради ангела, обръщащ възглавницата си на студената страна

Нещо диаболично...

Тази вечер му принадлежи...